Цвета Чукарска

За първи път преди да се разплача, за първи път живях сама във себе си. Открих една безкрайна, празна стая, с прозорци гледащи безвремие.   И шарени стени с очи на лято, врати, които искат да отгатна кога съм ги заключила оттатък, където толкова отдавна съм живяла.   И този първи път останах плахо загледана навътре към сърцето си. Прегръщах всяко ъгълче от злато, изпитах всяко чувство с трепет.   Аз бях свободна, бях вълна от вятър с крила които нарисувах на стената. За първи

Животът ми е като счупена каруца, която вози в скелета си плътник. Затънала е до колене и не мърда, и само ритлите ме пазят от...

Не си измислям – лятото си тръгва. След себе си оставя сирота. Цветя, които ще отгледат цвят без слънце и облаци, които ще ги потушат.  ...

Мислех да си тръгна. Само днес. За малко - да почувствам как ми липсваш. Да се завърна в устните ти сякаш съм беглец разкаян, нов, готов...

Колко тънки стени между тук и оттатък наистина! Колко бързо се всмуква животът в посока натам. Аз клокоча, сякаш съм ручей и в сипея се...

Дяволът сигурно пие до късно в тъмните дупки с малките хора. Тайно закътани, жадни и тъжни, моят, заедно с чуждия татко.   Вкъщи майка ми...

Не знам какво ми трябва още. Навярно някой да ме хване? Съвсем като пленена птица изчаквам друг да ме нахрани. Усещам си стомаха празен и...

На Живко Избери си един слънчоглед неузрял и му дай светлина - ще я следва! Всеки лист залепен върху своя олтар може да е надежда.  ...