Моето малко сърце е стената от камък,
която не сринах,
която разбих, но иззидах наново.
Вратите на ада с табелка за рая,
се хлопват. И мисля да си отивам
при мъжа, който чака да го прегърна,
а не разбира колко е трудно да си прецакан
но да обичаш...
Нужно е да го повтаряш за да запомниш
колко лесно е да забравиш, че не можеш.
Или не искаш?
Знам, че някой ден ще стана камък,
който си няма име,
но е обичан.
Comments