Дърво-кастрат - това съм вече.
Умрели клони без листа.
Душа обръщам с длан нагоре
да искам прошка от света.
Но пак съм грешна - нещо в мен
гризе кората ми до смърт.
Под корена ми много време
къртици ровят. Има кърт!
И всеки вятър носи вести,
заплахи, дъжд...Сега съм стръв.
Дърво-кастрат без корен земен
ще падна първа в този дъжд.
Защото червеите в мен
сърцето ми изпълват с кръв.
Изтича в земните ми вени
животът от последен дъх.
...
Дърво-кастрат - това съм вече,
а утре ще съм само пръст.
Последни корени под мен
опитват да се закрепят.
Comments