Когато се родих,
покълнах от черупката на орех.
Раздрах земята с грозния си вид,
но пуснах в тялото й корен.
Не чувах плач,
не виждах даже тъмната й дреха.
Приех земята с тъжния й смях
и я прегърнах за утеха.
Протегнах клон,
направо във окото на небето.
Засмуках сок от моя мокър дом
и се родих в зелено.