ПАДАЩИЯТ АНГЕЛ

Този ангел беше с раздрани крила,

(а тогава не вярвах във ангели).

На ръба на живота, тъжно свел рамена

той се хвърли и падна в краката ми.

Беше тъмно. Беше време за сън.

От крилата му капеше вяра.

Беше скръстил тревожно ръце

без да знае защо е наказан.

Той не беше разбран

и не беше видял

онзи Бог пред когото се молеше,

но решен да успее, с открито лице

вярваше, че ще се справи.

И падаше…

С наранени криле спираше да се прекръсти.

И не знам, но гласът ми се скъса

да крещя към твореца отгоре,

който само сочеше с пръст,

но не беше видял колко нощи

ангела пръскаше

да лети стиснал само кръста си.

А крилата му скъсани вече не знаеха

как се лети. Просто бяха прекършени.

Аз - човекът протегнах ръце

и го прегърнах за да възкръсне.

Беше светло. Беше станало ден.

Той назаем си взе от душата ми.

Заизтегля я с длани до тънък конец

и по него достигна до Рая.