Време е!
Моят пашкул натежал от влакна
се пропуква отвсякъде.
Всички плетки, всеки пласт от мечти,
опит за бягство,
всичко е част от растежа на звяра,
който изяде душата ми.
Бяла мрежа от лепкава слуз.
Мокри нишки разпъвам навсякъде.
Бягство? Вън е сълзата,
която прояде лятото.
И аз – опашкулена,
малка твар оцелявам като си крия тялото
за да се върна някога,
когато ще съм открила крилата си.