СЮРЕАЛИЗЪМ

Промяната на времето напира в мен.

Ще е дъждовно днес!

Над старите основи ще се сипе град –

от хорски хули,

от интриги,

от непокълнали очаквания...

Избистрена от болката,

накъсана от размисли

събирам в шепите си дъжд –

да се напия с истина.

Нагазила във непосилен гняв

оставам жадна за възмездие.

Знам - не мога да се променя.

Не мога да премеря всяко правило.

Живея в измерение невярно,

сгрешено по рождение,

облечено във истини –

измислени, фалшиви,

но и искрени.

Опитвам се да превъзмогна себе си

(навярно невъзможна цел)

за истински човек)?

Променям се със времето

и знам - наистина

не съществува истинност!