УЧУДВАНЕ

Погледни, погледни през прозореца!

Днес вали, както вчера и утре.

Различават се само хората

с погледи като на смъртници.

Те не знаят къде са тръгнали

и не знаят дали ще стигнат.

По алеите в дните стъпкани

всички хора ще се разминат.

Ще се нижат едни след други,

баби, дядовци, малки внуци,

но очите им - празни свещници

ще се препъват в мрак на буци.

А прозорецът гледа тъжно

през прозрачната си учуденост.

Как не виждат отвънка хората

вътре в себе си, че са счупени?