Една вълна без път,
без бряг да се разбие,
мълчи в очите ми и чака да умре.
Сънувам се убита от безсилие –
вълната трябва да живее във море!
А се огъвам –
вятъра обрули ми клонаците.
Мечтите ми умряха.
Само спя.
Представям си претъпкани пристанища
преди да се събудя от съня.
А съм пустиня вкоренена във оазиси –
под мен вода,
но няма я навън.
Изгубвам се във собствените пясъци
и се надявам всичко да е сън.
А то е сън –
реален сън в живота ми.
По – страшно е да спиш –
не виждаш път.
Събуждам се – вълна,
без път и без пристанище...
Събуждам се и чакам да заспя.
Комментарии