Очаквам утре да се съмне
и тъмното да си отиде.
Сама, съвсем сама ще се обгърна
и пак сама ще се обичам!
Тогава – утре на разсъмване,
ще си устроя среща в себе си.
Ще бъдем само аз и слънцето
и няма как ще се разпитаме.
Дали нощта ни е ограбила?
Дали сме спали непробудно?
И аз и слънцето си знаем–
самотните заспиват трудно!
Очаквали сме да се съмне
да си говорим за обичане.
Сами, съвсем сами ще тръгнем
от болката да се събличаме.
И аз дочакала до изгрев
ще смъкна дрехите на мрака.
Ще го прегърна в неговия изблик
заплувала към светлината!
Komentáře