БЕЗ ГРАНИЦИ

Понякога съм еректирала до крайност

от подценения си пол, до надценената си важност.

Понякога съм се изпразнила от стойност

и свела поглед съм потънала в нормалност.

Запълнила съм всяка дупка на пространството

със незначителни фантазии и крайности.

Възбудена, като пчела около кактус

очаквам да потъна в цветно щастие.

Отвън, отвътре. Всеки страстен миг е крачка

повела към безкрая. Бягство?

Или пък разтоварване на Аз-а

от нереалните му блянове?

Отново се разтварям в глътка разум

и пламвам, сякаш от последното причастие.

Предавам се и всяка фибра, всеки атом

потръпват за секунда във съгласие.

Достигам до последен ултиматум –

възможна съм отвъд поставените граници!