Моят татко изпразваше пълните чашите.
После масата шепнеше нещо на празното дъно.
Сякаш някаква замъглена нещастност
преизпълваше хляба поставен до тях да изсъхне.
Ние хапвахме бързо и лягахме тихо в леглата си.
Не брояхме овце, а сърдити и тежки юмруци.
Те летяха от другата стая без крясъци
и се спускаха право в сърцата на буци.
После идваше ден и децата навън се отдръпваха
сякаш цялата нощ е белязала с белег челото ми.
Не играеха с мен, не защото погрешно постъпвах,
а защото баща ми затваряше кръчмите нощем.
И бащите и майките бяха скроили доспехи
да опазят децата от тази пропаднала сган.
Аз детето изплащах изпитите чаши задето
съм родена в дома на един непрокопсан баща.
Те ме пъдеха, сякаш им нося проказа.
Сякаш техния татко ще „хване“ ракия от моя.
Виждах тихия ужас в очите на техните майки
разпрострян като чесън да гони вампири на двора.
Тъй пораствах и плащах дълга на баща си.
Той отдавна пое към небесните кръчми и вино.
Не успях да платя, нито грам от изпитите чаши,
но изчистих дълга на детето от моето минало.
Comments