СЕМЕЕН БИЛЕТ ЗА ОБИЧАНЕ

Днес си купих семеен билет за морето.

Шепа пясък в хавлиите вкъщи донесох.

Сякаш някой е хвърлил зар, който спира времето

и е спрял на шестицата да се порадва.

И напълно в реда си едното дете е настинало,

другото вкъщи се цупи забило очи в телефона.

Ние стиснали шепи, щастливи до пръсване

игнорираме знаците и купуваме малко фъстъци.

Чаши с вино, спокойствие крехко до пръсване.

Привечер къпем тела във морето.

Отстрани ни придрънква китара, неумело и леко

сякаш всеки миг някой би я прогонил далеко.

Ние крадем от заряда ѝ, сипваме в чашите вино.

Този зар със шестицата хвърляме тайно през мрака.

Казвам тиха молитва: „Нека морето го хване завинаги!“

Знаем, всичко е толкова преходно, толкова кратко!

Щом се съмне всичко сегашно ще мине.

Ще се върнем в дома си, където сме свикнали вече.

Днес си купих семеен билет за обичане.

Днес е просто красиво, без значение колко за малко.