НАПАСВАНЕ

Може би днес те разтърсих?

Може би днес съм прогледнала?

По средата на своята същност

съм разпръсната до съвършенство.

Сякаш с моето раждане някой

е запратил в земята душата ми.

И през живота си като мравка

ще събирам трохи по Земята.

Търся своите части. Усещам,

че съм станала цяла от вчера.

И от онзи ден, в който те срещнах.

Знам, почти съм намерила себе си.

Да почти. Аз и ти сме парчета!

Там, в живота си срещам понякога

невъзможно повредени части.

Неприемливи някак. Несветли.

Хора, в моята форма напаснати.

Сякаш в цялата тази вечност

не е само един подходящия­?

Сякаш някой е чупил еднакво.

Сякаш някой напасва сърцето ми.

Но усещам, че въпреки формата,

целостта ни е само формалност.

Аз за теб, ти за мен до последно!

След това се променяме плавно.

После някоя друга размерност

ще запълни душата вселенска.

Вековечно, безкрайно, на части

от любов във Вселената светва!