ПО ГРАДОВЕТЕ КАЗВАТ…

Късно ли е вече, или тъй

е твърде късно станало за мен?

По градовете казват хората са вън

за да покажат волята си с песни.

По градовете имало места,

където можеш да си гол по залез.

Не телом, но да ходиш по душа,

какъвто никога не си се раждал.

И имало места, където,

да седнеш сам под гъстата си сянка.

Да се погалиш с длан и въпреки това

да си отидеш вкъщи не получил ласка.

По градовете имало лица

по-цветно сиви от асфалта.

Дъги, развети като знаменца,

но никаква любов не ги разклаща.

Аз закъснях ли вече, или да?

От този град отдавна се отрекох.

И този град от мен се развенча

заради непознатата ми цветност.

По градовете казват, a в града

ти крачиш бързо и далече.

Аз тъй категорично закъснях,

че няма как да те намеря вече.