Пред мъртвата надежда на човека
стои една възкръснала змия.
Не е библейско, а съвсем човешко
да погребем човека с песен на уста.
Да му подхвърлим залък хляб и глътка вино
веднага щом заринем тленността му,
а приживе, като отхвърлен питомец
да сме прескачали душата му.
Но не е страшно! Нашата надежда
дори дълбоко под земята ще покълне
и заедно със змийската ни дреха
ще се смени, когато се разсъмне.
Comments