По новолуние ще те изпъдя вън
да дириш сянката на моите предишни.
Смехът ми не е меч под чийто звън
ще се пречистят всичките ми мисли.
Притисната гръдта ми се задъхва
и секва в опит да открие същността си.
Постлали върху мен любов за кратко
мъжете са изсмукали душата ми.
И вместо своите деца, като сеячи
са хвърлили трева и буренища.
Разстлала тяло, кална и на вади
очаквам ти да ме помилваш.
Иди, да дириш сенките по тъмно,
че светлото прикрива всеки спомен.
След всеки бурен се отваря дъно,
което можеш да запълниш с корен.
ความคิดเห็น